автор: lirik1

Когато порцеланът свети в тъмното и тихото на стая.
А формата не дразни с ръбове. Бъдещето е реалност.
И може би отново ще засвети с отсъствие на благост.
Тогава знам. И жена и мъж са цялото на синьо цвете.

Миналото не съществува Но помнете: Memento mori

---
Реките отразяват силуети Назарет е недалеч от Рая
И падайки звезда над яслата ще свети.

Стари влъхви с дар дошли са прегърбени и отдалече
Те са среднощните потайни пилигрими.

В Рим вълчица ще търси под земята за своите вълчета
дзифта, с който да откърми синовете си.
---

И поникват порцеланови лалета. И прозират свято в бялата магия.
В тъмното и тихото на тайна стая. Самотни жена и мъж прегърнати.
Превърнали са се в красиво цвете. Прозират порцеланови видения.

Миналото е в нереалната реалност. И формата не дразни с ръбовете.

От брега...