Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 416
ХуЛитери: 0
Всичко: 416

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПодарък
раздел: Избрано поезия
автор: rajsun

Ти нали обичаш много
да скиториш по света,
а съм беден и не мога
средства да осигуря,
знаеш ли какво реших?

Като стигна хоризонта,
със пета ще го настъпя,
ще го вържа да стои,
за да можеш, моя скъпа,
утре да го стигнеш ти.

Вързах го за паралела
и един меридиан,
но въжето се оплело,
или мислите – не знам!
Днеска гледам, гледам, гледам,
гледам – нищо няма там!

Същото и като пишем:
всеки – гений самоук.
Хапнеш нещо, глътнеш нищо.
Като захарен памук.


Публикувано от anonimapokrifoff на 08.11.2020 @ 08:36:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   rajsun

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

03.07.2022 год. / 03:29:46 часа

добави твой текст
"Подарък" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Подарък
от Marta на 24.11.2020 @ 09:19:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Татко казваше така за зрънчото...Още в началото, преди деветдесета, бяха пуснали нещо като царевични топчета, топнати в шоколад. Бяха в красиви бонбонени кутии...Татко така си оправдаваше похапването им - Лапаш нещо - гълташ нищо!

А стихчето - ничего! ;)