автор: dreamings

Небето е синьо далече, далече
ятата напуснаха нощем на юг
и всичко започва и свършва във мислите
какво да ти кажа, замлъкнаха думите
И тези мълви че и с теб ще отидем
където е залеза кървав и мек
дали вечноста която с тебе ни свързваше
е просто една от тези детски мечти ..
Които загубваме, губейки времето
във тази предизвистена от бога съдба
единствено сърцето ни прави раними
и после остава защо и защо.
И всичките битки отвътре загубени
през сенки оплетени отвън и далеч
кое оцелява в следите на свързаност
душата е само едно бойно поле.
Аз искам да тръгна, да литна във вятъра
след всички ята, дето тръгват на юг
една малка лодка, насред сред океана,
.. където няма начало, няма и бряг.