автор: poligraf

С часовник в зар е времето - смарагден,
стрелките на живота всекиму върти,
на всеки идва краят безпощаден,
единствен споменът остава отпреди.
Самотен прагът гуши се в тревата,
стаен в черница с плодни къдри в смугъл тен,
по нея птици - утринна соната,
флиртуват с изгрева на зноен юлски ден.
Два хамбара - знак за земеделие,
жадно зинали са празни с две гърла,
вятърът ли бащин глас довея
или по́вик скъп е туй на мисълта?
Възкръсва спретнатата родна стряха
с лозницата приведена от тежък плод,
съблича същност тука болка всяка,
замесва мама, къкри във гърнето боб.
Изплуват в ирисите мълчаливо
игри от онзи чист, лазурен детски бряг,
като вълна в морето ме залива
топло ехо в този двор от звънък смях!
Разлиствам страниците в паметта си,
прегърнал миналото в този светъл дом,
че къщичка по - свидна тук от тази
нийде по земята кръгла не видях!