автор: yotovava

Обичам те, докато август спи –
във сенките на мрачното усое.
A ти не вярваш в ангели, нали?
Поискаш ли – крилете ми са твои!

И тази нощ, когато завали,
с дъжда под стряхата ще се наплача.
В косите ми среброто не искри,
щом стъпките ти не разбулват здрача.

Но аз не мога да си позволя
приют да дам на кривите си мисли.
Безсмислен лукс, а вече преболя
и хоризонтът почна да се чисти.

Студено ми е в скъсания шал
и друг си нямам – за да се загърна.
Отлитна ли, напразно си живял,
защото нищо няма да се върне.