Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: RadaRos
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13938

Онлайн са:
Анонимни: 378
ХуЛитери: 1
Всичко: 379

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДвете стотинки
раздел: Избрано проза
автор: LeoBedrosian

Мъкна пазарските торби, когато ме заслепява. Незнайно как медния отблясък ме връща в детството. На същото място в същия двор на същото начално училище, където сричах първите си думи. Когато видях двете стотинки сякаш изпаднах в безтегловност и ефирното ми тяло се смали до размерите на сополив първолак.
Оня същия, дето преди почти петдесет години се препъваше по неравния двор на старото школо. А то наистина бе старо. Пра баба ми е разказвала, как е учила в него в началото на двадесети век. И как е откраднала три яйца, за да и позволят да види как тюлен балансира гумена топка на носа си.

Но да се върнем към мен и двете стотинки. Тук има явна несправедливост. Стотинките трябва да са четири. Къде е другата монетка? Кой я сви, по дяволите!? Някой бдителен съученик ме е проследил и е открил само едната пара. Другата я намерих сега, след толкова много време. Какво стана ли? Сега ще ви разкажа.

Аз съм първокласник в Начално училище Софрони Врачански. Не няма Свети преди името. Тогава нямаше светии. И Софрони се изписваше без и кратко накрая. Така, че ще ви се наложи да приемете архаичния ми правопис. Чантата тежи на гърба ми, но според другарката Кечева това е полезно за стойката на ученика в първи клас. Помагало ни да стоим изправени. Сигурно затова не ни даваха да сваляме тежките чанти от гърба си преди да влезем в училището. Следват дълги и тягостни часове на сричане, смятане и писане, придружени с чести пошляпвания по голите вратове на немирниците. Но удари ли звънеца се надига мощна вълна от тела в сини рубашки, която се нахвърля с настървение на гладни тигри по посока на училищната лафка.

И аз, като всички се юрвам. В джоба ми важно се мъдри монета от десет стотинки, която бързо разменям за едно родопче и две жълти монети от по две стотинки. Да, тогава десертчето струваше само шест социалистически стотинки и като го изядях в потните ми ръце оставаха двете малки монетки. Какво да ги правя? За десертче не стигат. Съучениците ми тичат, квичат като съдрани, мятат ръце, а аз съм нещастен, защото трябва да стискам в потната си длан някакви ненужни пари. Изхвърлих ги. Хей така, просто ги пуснах на оронения училищен двор и избягах възможно най-далече, за да не ме хване някой в това прегрешение. Вече бях щастлив и аз.

След като разказах вечерта в къщи какво се случи с рестото получих подигравки от родителите ми, а майка ме изпита по математика. Да съм ѝ кажел колко дни трябва да спестявам рестото, за да си купя още едно шоколадово десертче. Не можах да отговоря и ме лишиха от руския филм по телевизора. В стаята ми влезе пра баба, изтри ми сълзите и ми подари глинено прасенце – касичка.

Свивам артритните си колене и с мъка се добирам до заветната монетка. Моя си е! В къщи се прибирам почти по мръкнало и за малко да настъпя другия обитател на жилището, котарака Гошо с който сме набори. Дотътрям се до етажерката и го намирам. Глиненото прасенце си седи там мирно и важничи с малкия прорез на гърба. Пускам жълтата стотинка и така възстановявам поне от части една петдесет годишна несправедливост.


Публикувано от Administrator на 03.11.2020 @ 17:21:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.09.2021 год. / 06:33:48 часа

добави твой текст
"Двете стотинки" | Вход | 6 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Двете стотинки
от mitkoeapostolov на 03.11.2020 @ 18:29:12
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Лео. Добре пресъздаваш чувството. Мен така веднъж ме лишиха от цирк, защото закъснях, улисан в игри. Мисля, че много читатели ще се разпознаят в тази история.


Re: Двете стотинки
от malovo3 на 05.11.2020 @ 12:57:46
(Профил | Изпрати бележка)
Спомени за едни прекрасни години. Хареса ми историята на пра бабата! Поздрави!


RE: Двете стотинки
от mariq-desislava на 05.11.2020 @ 18:53:03
(Профил | Изпрати бележка)
Много човешко и поучително четиво.{}


Re: Двете стотинки
от ringo на 17.11.2020 @ 09:43:55
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления за реалистичния разказ, Лео!...И благодарност, че ме върна и към моето детство!...


Re: Двете стотинки
от karabalak на 15.09.2021 @ 08:56:08
(Профил | Изпрати бележка)
Бедри, дай боже всекиму пенсионер да може да напълни пазарските торби, като тебе!


Re: Двете стотинки
от rajsun на 16.09.2021 @ 10:19:49
(Профил | Изпрати бележка)
!:)))
Години)))