автор: tearfly

Тя не е класика. Няма я в никой конспект. Жената с татуирани цветя по бедрата предизвиква погледите на улицата. Смее се високо. Открива се в очите на възмутените минувачи и провокира за още.
Вятърът - единственият ѝ конкурент – сваля шапка. Дързост в края на октомври. Утре е Хелоуин. По устните ѝ Блъди Мери изпреварва времето в хиляди секунди необратимо противопоставяна на света. А аз съм обикновената жена с дънки и набързо сложен лак вечерта (две ръце), отминавам смеха ѝ. Завиждам на свободата и фриволния ѝ поглед. Свита в ъгъла на синьото яке, виждам цветове, кипящи в сърцето.
Аз съм поредният пътник, чекирал картата на входа на метрото, ескалаторът ме поглъща, като месомелачката на ежедневието. Изгоряла. Жадувам за едно ”ало, чуваш ли ме!”.