Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: stefan5rov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14083

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 6
Всичко: 439

Онлайн сега:
:: Icy
:: pinkmousy
:: marathon
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2023 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтанеусетно
раздел: Други ...
автор: elsion

то натежа неусетно
в мъртвата листна покривка
бледата есен донесе
сухия плет
недоверието

сънищата
след тях
- безсънието
вехтата тъкан на дрехите
дългото зимно разсъмване
безразличието на стрехите

то натежа неусетно
легна върху сърцето ми
впи се, уви се, прилепна
в мислите тъмни,
в небцето

шума и орехи
кестени
стари дървета изстинали
в тях се всели
(неизбежно бе)
есенното
безсилие


Публикувано от Administrator на 28.10.2020 @ 17:44:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   elsion

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

10.06.2023 год. / 20:04:27 часа

добави твой текст
"неусетно" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: неусетно
от mariq-desislava на 28.10.2020 @ 18:07:26
(Профил | Изпрати бележка)
Сърцето е потънал град и само безсилието продължава вечно.{}


RE: неусетно
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.11.2020 @ 16:51:42
(Профил | Изпрати бележка)
в теорията на относителността на настроенията всичко е възможно :)

]


Re: неусетно
от tearfly на 01.11.2020 @ 11:12:28
(Профил | Изпрати бележка)
След този омагьосан кръг неусетно идва и пролетта, така казват...


Re: неусетно
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.11.2020 @ 16:54:13
(Профил | Изпрати бележка)
след кръга има нещо, стига да спреш да се въртиш

]


Re: неусетно
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.11.2020 @ 18:38:40
(Профил | Изпрати бележка)
Впи? Всели? Уви? Уви, права си. Според разкривените ми мисли, безсилието се сляга като мъртва шума на дъното на забравен, мръсен кладенец и стяга, стяга душата, сърцето, очите и всичко податливо, докато снегът на забравата милостиво покрие студените ни очертания на несъздадени човеци...


Re: неусетно
от elsion (negesta@gmail.com) на 14.11.2020 @ 09:54:08
(Профил | Изпрати бележка)
есенен трилър ... :)

]