автор: dreamings

Дори и никога да не се намерим
защото ти си ти, .. а аз съм аз,
защото нямаме навярно все доверие
или пък просто идва твърде бързо есента.
Дори тогава имам те в едно безсъние
където ти си ти, а аз съм аз
където думите са лесни за споделяне
защото ние сме от същата страна.
И там ще се научим да живеем
да пием вино с ябълков привкус
и да лежим в зеленото под облаците бели
.. усещаш ли вкуса на моята целувка
Усещаш ли неделите миришещи на лято
от тихи сенки на спокойни вечери
да, .. има нещо дяволски безумно, сякаш заклинание,
което там тежи, жадуващо до мръкване.
Дали е близо, .. или далече
за мен отдавна няма никакво значение
защото повече от днес, не мога да живея
и повече от тези "твои, мои думи".
И знам че думите, поникват във душата
и пускат корени, променят утре всичко
но важното е да си кажем, бяхме обич, бяхме,
а всичко друго сякаш вече се е случвало.