автор: ma_gi

Страхът
във лапите си сви
хартийка от един бонбон.

Помисли,
преброи до три.

Загърнат в стария балтон,
заключи
входната врата.
Прозореца си затъмни.
И с абсолютна самота
леглото в ъгъла
покри.

Оглозга
нечия душа.
А после му се услади
и ненаситно закопня
за още
тръпнещи души,
застинали
сред нелюбов
и ужасена тъмнина.

О, да!
Отдавна бе готов
страхът за тази си съдба…

Човекът
преброи до три.

Страхът се стапяше със стон.

Във седем цвята заискри
хартийка
от един бонбон…