автор: Cyriana

(на С.)

Има една картина,
в която заживях.
Зимната вечер в нея
е пълна с очакване.

Художникът е рисувал нас
в невидимото ни присъствие -
аз се визирам в снежната улица
под белия покрив на последната къщица.

Боли твоето отсъствие.
Питам се идеш ли
и ще ме видиш ли,
скрита в сърцето на Стария град.

Зная, че твоето "у дома"
вече е, където съм сега.
Дано най-сетне да намериш
пътя към хълма под снега.

Тази нощ децата очакват Дядо Коледа,
а аз от миналата Бъдни вечер -
своя подарък коледно чудо,
което да може да се побере в едно сърце.

Надявам се да пристигнеш с празни ръце,
за да можеш завинаги да ме прегърнеш.
Дано не подминеш,
дано не си тръгнеш...
_______________________________
25-ти октомври, 2020 г.