автор: Cyriana

(на С.)

Разпръсква вятърът умиращи листа,
Есенно шепнат клони оголели,
Танцуват розите последен валс.
Разлиствам свойте спомени далечни -
От болка избелели са графитните рисунъци.
Самотни се пресичат във душата ми
Пак същите две наши улици.
Елегията остава незавършена -
Красивото е в цветовете на мечти несбъднати.
Ти винаги говориш ми с мълчание
И само тихият ти плач
В нощта си бездиханна чувам.
Но някога едва ли ще мога да почувствам
Онази твоя всепроникваща във мене нежна чувственост.

_______________________________________________________
23-ти октомври, 2020 г.