автор: rajsun

Не знам дали при теб е сериозно,
но много ми се иска да не е.
Игра да бъде повече и поза,
пред огледалото, пред скуката, пред мен...

Че иначе – не знам, не се досещам
по-страшно от това кое е.
Ще трябва да умираме полека,
дори по-страшното – да оцелеем.

А бих желал, когато се делиме,
да си го кажем с добродушен смях:
от всички грехове, които имах,
ти беше най-красивият ми грях.