автор: Cyriana

(на С.)

Розоцветните ми в лятната градина
Отдавна в самота цъфтят.
Заразена с тъга линее дамасцена,
Обсипвайки алеята с посърнали листца.
Вятърът люлее безпощадно женствените й стебла,
А есенният хлад пронизва фината цветна сърцевина.

Градината застива в есенно безвремие.
Разплаканите рози заспиват в тишина.
Ако сега ги полееш със нежно обичане,
Дори и през сълзи ще ти простят.
И нейде съзреш ли ти роза ранена,
Недей се отвръща изплашен от нея,
Ако дори от острите бодли сърцето твое прокърви.
_________________________________________________
14-ти октомври, 2020 г.