Ти целуваше очите ми
преди да заспиш,
знаеш,
там се настанява
любовта, а
а сутринта пак се ражда
в моя смях,
в душата жадна за обич,
акварелна.
Пак чувам твоя тембър
като звън на камбана
където
кандилце гори...
Колко дълго отсъствие
с "няма ",
врата не се отваря,
нито знак...
станал си капризен -
къде се скри...
дали в мокротата пролетна
на липите потъна,
в цветния и грозд,
аромат да събереш за моя
дъхав сън с теб...