автор: zinka

Жена съм, затова съм мълчалива.
Понеже съм жена – говоря много.
Жена съм – всяка същност ми отива –
добра да съм, смирена, дръзка, строга...,

Да съм изящна като цвят на лотос,
небрежна да съм – ручей след пороя,
роса под лист да съм – тъга и кротост,
разбита чаша – в края на запоя.

Да стряскам с поглед и да покорявам,
да махна със ръка и да отмина...
Във любовта докрай да се отдавам,
и всеки мост в ненавистта да срина.

Аз мога да съм всяка! Ако искам...
За теб съм – зла. И зла ще си остана!
Защото няма да поема риска,
в капана ти отново да се хвана!