автор: pavlinag

Вървя докрай!
Егати и войника във зелени дрехи!
Сърцето ми подскача
в ритъма на марша!
Напред сама!
Сред девствените джунгли, сплели
лианите си
пред целта. Че даже
след себе си
колоната по стъпки,
проправени от мен,
окуражавам да напредва.
И, стиснала в ръцете си мачетето,
разсичам здраво
и им проправям пътя
към успеха!

И само вечер в тъмното
страхът като змия
се свива във сърцето ми!
Егати командира!
Къде съм тръгнала?
Ще мога ли,
ако настъпи паника,
душите на повярвалите в мене
да събирам?