автор: lirik1

И тъжен уморен вървях през страшния лес
Аз търсех Смарагд и исках да бъда Река
Да бъда Вода която къпе души
Да усетя небесните Знаци

В унес молитвен
да сливам
Идея
и
Бог

Да плача и да крещя в изнемога
Да вадя стрелите от Телата
на хора до болка
невежи

Да бъда
Мир
и
Любов
Вяра помежду човечност

Да бъда небесната пролука към тях
Да бъда страст и копнежи
Да забравя злини
и плитки лъжи

Да хвърля Маската ах маската бяла
с която вървях вървях през Света
И неволно погледнах назад
След мене вървяха
Те
Милионите Сенки с побелели лица

И захвърляха своите маски фалшиви
зад кото криеха подли лица
Те
вече излезли от Пещерата
на до болка измислен
Живот
Живот назаем на лизинг
Те
искаха Всичко
Те
искаха Власт

Т у к и С е г а

Обезумели от похот и алчност
---

Тази нощ бях падаща звезда от Безкрая
Бях светлината в Тунела к ъ м
земният
Р а й

Или може би Адът

от брега...