автор: idan1

Ела и бор,
един до друг
растат.
Един до друг,
клони сплитат.
И в дни спокойни,
и в люти бури,
топлината един
на друг сещат,
прегръщат се,
дружно устояват.

Под тях на сянка,
градинска люлка.
На люлката влюбена двойка.
Кафе ароматно сърбат,
нежно пръсти сплитат,
често се погледите срещат.
Телата се прегръщат,
устните в едно се сливат.

Ела и бор
и влюбената двойка,
с усмивка
изгрева срещат.