автор: Samanda

В сивото, намусено неделно утро
разсъненото кокетство на суетата
пижамите на мислите ми съблича
и със синьото на душата ми флиртува.

Но едва ли ще се изкуши духът в мене
да доплува до потока на мисълта буен.
Днес ще съществувам видимо невинна
в най-невидимото измерение на живота.

Избирам дрехи за душата, не за тялото.
Оня ден в масленозелено бях я облякла.
Днес ще я пременя с оранжевото пончо,
дано Слънцето зад облаците да притича.

Кимоното люляковолилаво ѝ е любимо,
горката, да срещне първа изгрева жадува.
Ах ти, скитнице, ще дали кротнеш някога?
Капризите твои съвсем ме омаломощиха!

Днес няма да ти угаждам, препускай на воля
по паралели и меридиани голеничка - гола!
Какво от света имам да крия? – ми отвръща.
Със симпатично мастило написана съм книга.

Samanda