автор: ole72

Поезията е ухание
на тайно и неземно цвете,
любов, мечта плюс дарование
и чувство - в длани го вземете
по-беззащитно е от птиче,
плашливо е, но непокорно,
лети, танцува, пее, тича,
в сърцето вае неуморно,
и после цветето пониква,
и разцъфтява тъй красиво,
от чувството с възторг изригва,
и оцветява всичко сиво.