автор: ma_gi

Кога ли
свикнах със себе си?
Или така ми се струва?
…по жеги
и по виелици
можех да ти врачувам…

Дали
съм станала хрисима?
Или пък не се изгубих?
…имахме
своите истини
как се забърква чудо…

Откога
влизам в църквите
чиста
и почти бяла?
…аз не опявах мъртви,
с кладите
те венчавах…

И от кого
са ми раните,
кърваво дето светят?
...каза:
„Ще се позная
и във смеха,
и в клетвите ти!”…

А се роди
затишие.
Точно като пред буря.
…чакаш
една въздишка
всичко да прекатури…

Бях ли, не бях ли
себе си?
Ти ли предложи рамо?
…толкова много белези –
трябва ли
да останеш?