Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 6
Всичко: 456

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: rajsun
:: marisiema
:: marathon
:: rhymefan
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСчупената стомна
раздел: Поезия
автор: vladislavnedialkov

Изгасва окъсяващият ден
в яките на стаените върхари,
а сенките, полегнали пред мен,
кервани са от стари катунари.
Там облаците, с тъмните калпаци,
подпират се на слънце прегоряло;
лъчите му – игриви веселяци –
надбягват се през дворче опустяло.
Сподирен от бездомни ветрове,
с носталгия светът ме упоява;
клепалото ръждиво ме зове
и стомничката чака ме тъдява,
оставена пред прага на зимника,
нашарена от весели бои.
С бърдучето си пак ли ме извика?!
Напълнена от дядо ми с шира,
тя ставаше в миг биещо сърце
на люшнатите, празнични хор?,
танцуваща през множество ръце…
Днес моли ме с опечения глас
на глината си, майчина и родна,
с ръцете си да я напълня аз,
но чувствам я тъй празна и безплодна!
Как пусто е у мене, като в нея;
душата ми от тялото отвърза
с целувката си приказната фея,
преминала през дните ми набързо!
С рефрена на църковния тропар
изпраща ме тъмата вероломна,
и споменът до стария дувар
разбит е като счупената стомна!

Владислав Недялков


Публикувано от Administrator на 08.10.2020 @ 18:55:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   vladislavnedialkov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

06.12.2021 год. / 10:06:44 часа

добави твой текст
"Счупената стомна" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Счупената стомна
от LATINKA-ZLATNA на 08.10.2020 @ 23:47:59
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво е, Влади!
:)