автор: tearfly

прегръща есента отново лятото
застива в дълъг миг потребен

една сълза пророни хлябът
завита в топла дреха
зрее

*

листата се отронват за последно
оголват се по клоните тъгите
отново във кората е попил
дъхът на изоставена надежда

*

под роклята на буйната ми младост
една възможност дебне в плитчините
око на гарван
смига и отлита
гадая по перата – мост различен
оттатък е животът
и мечтите ми

*

във тона на пробудените мисли
крепи се светлината на прозореца
прободена от розови мечти
оставям го отворен – да ме диша