автор: poligraf

Вървим със теб главите свели,
срещна ни случайно този ден,
мислите ни като ловни мрени
на спомена са днес във плен.

Отдавна чаках тази среща,
как свежа крачиш, ти, до мен,
непроменена си, гореща,
пак сияеш с онзи твоя тен!

Във този ден - скиталец морен,
напира нещо тъй смутено,
от емоции съм окрилен,
а как в сърцето е студено!

В очите, влажни, парят съ́лзи,
споменът оставил е следи
от ученическата, първа,
с жарките, влудяващи мечти.

Да можех времето да върна,
първата любов да възкреся
и тебе сладко да прегърна!
„Не, не си отивай!”- с тях мълвя.