Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 3
Всичко: 420

Онлайн сега:
:: valchebnica
:: pc_indi
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНадеждо
раздел: Избрано поезия
автор: rajsun

(Има и такива моменти, човек трябва „да изпусне пáрата”...)

Кажи ми, кажи, къде да те търся, къде да поглеждам?
Напред ли, повдигнат на пръсти, назад ли през рамо?
Когато заспивах те имаше, моя Надеждо,
кога се събудих те няма.

Приятели, младост, момчето ми светло и нежно,
някъде дом, някъде свидните песни на мама...
Когато заспивах ги имаше, моя Надеждо,
кога се събудих ги няма.

Свято небе, и земята красива и грешна,
душа като мед, с дъх на мляко и горска поляна.
Всичко бях, всичко имах, когато заспивах, Надеждо,
събудих се – вече го няма.


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.10.2020 @ 14:37:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   rajsun

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.01.2022 год. / 01:35:13 часа

добави твой текст
"Надеждо" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Надеждо
от ole72 на 04.10.2020 @ 15:11:46
(Профил | Изпрати бележка)
Подарявам ти една надежда, защото не обичам да си тъжен😊

Надежда

на Райсън

Надежда светла в тебе е посята,
ала тъгата лесно избуява
и идва есен вместо топло лято,
надеждата заплевелява.

Горчиви корени недей отглежда,
най-сладкото ще го превърнат в горест,
обичай и пази една надежда,
и тя с горчивината ще се бори.

И тя горчивината ще надвие,
и после сляла се с любов и вяра,
най-тъжните ъгли ще ги измие
с божествена и вселюбяща мяра.







RE: Надеждо
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 06.10.2020 @ 10:31:02
(Профил | Изпрати бележка)
Надявай се
надявам се
Усмихвай се
усмихваш ни
Замислям се...
едно врабче
нацвака ме
късмет ще е!


Re: Надеждо
от Vlad_Ongyl (natural_world@abv.bg) на 06.10.2020 @ 21:19:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Matador
Хубаво и добро си говориш с тая госпожица.
А с това пусто нямане едни свикват, други - не.
Мисля си, че именно това нямане прави Имането (не имАнето) на поезията.