Колко му е лятото
да стане на момче!
Една зелена ябълка
и на врабче – очѐ.
Колко му е, мисля си,
да стане пак дете!
Гората да разлисти,
небето да чете...
Да хукне със приятели
към вирчето направо!
Колко му е – златното!
Но ето, че не става.