автор: Samanda

„Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.“ - Сузуки

Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето? Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има своя сянка. Но… невидимото, преображенията на духа в сърцето, са винаги млади и красиви. Все по-млади и по-красиви с всеки изминат ден, месец, година. Кое си ти? Кое съм аз? Видимото? Или невидимото?
Ако живеем в настоящето, а не сред платната – проекции на душата в миналото или пък в бъдното – нямаме сянка. Рисуваме Себе си сега, с багри и нюанси, подбрани от стремленията и намеренията на душата. Кой държи четката ли? Умът? Тялото? Душата? Нито едно от трите! Душа и дух не са тъждествени понятия. Съгласен ли си, читателю? Душата е усещането за приземения в човешко тяло Дух – кванти от вселенската енергия. Душата познава страдания и възторзи, падения и възходи, духът обаче не е подвластен на преходни земни желания, а на намерения с предопределена посока. Досущ като намеренията на светлината и водата. Духът води началото си от неизчерпаем извор и има предопределена посока на движение, което или ускоряваме или забавяме с мислите си съобразно степента на собствената си осъзнатост. С избора на ненараняващи мисли, посредством чистотата на помислите си постигаме тъждеството между дух, душа и ум. Постигаме своята цялостност и себедостатъчност, докосваме се до пределите на абсолютната свобода.
Да бъдеш образ цял – видим и невидим – е нещо сложно, наречено процес или живот. – „По-скоро бих желал да съм цял, отколкото добър“ – казва Карл Юнг. Решени да вървим неотклонно по съзнателно избрания от нас път, не можем да сме добри за всички, но можем да останем любящи свидетели на случващия се живот, без да се превръщаме в съдници. Не е ли достатъчно успокояващо това, че можем да избирам Себе си всеки миг?
Мигът е случване на Себето – на Духа – в нас извън сянката на времето. Можем ли сами да изрисуваме или да избродираме собствения си образ на фона на безкрайната и вечна звездна Вселена? Как се изобразява искреност, доверие, доброта, съпричастност, милосърдие, щастие?
Дали сътворяването на Аза съобразно Божията повеля не е най-въздействащото и извисяващо изкуство? А без талант изкуство може ли да се твори? Дали всяко човешко същество е дарено с тази дарба?

Samanda