автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от македонски)

Езеро.
На палубата
водата се смее.
Вълните блестят в кремъка.
– Мед от устата ти капе! – каза езерото.
– Усмихни се, девойко, покажи си
белите зъби на вълните!
Нека топлият ветрец край теб да струи!...
Защо се чудиш? Целуни слънцето!
Затопли му постелята от старите времена! – пак каза езерото.

– Мило Езеро,
нека моите сълзи да донесат буря и
да премахнат копненията от копринените ми дрехи;
нека да намажат с мехлем студените ми гърди!
Аз ще спя гола, а бурята нека силно да яхне
снежните криле на ветровете.

– Не! Ти имаш сърце, девойко, което може да събуди стар гранит
и кипяща кръв в сънищата му да предложи. –
каза езерото.

– Не! Водният часовник и календарът отмерват
безпощадно времето. От недрата нека да потече
сокът на лятната жега! – отговори девойката.

Езеро.
На палубата
водата се смее.
Кремъкът блести.
– Мед от устата ти капе! – отново каза езерото.


ЕЗЕРО

Автор: - (Петко Шипинкаровски,Македониja)

Езеро.
На палубата
водата се смее.
Брановито белутрак блеска.
– Медовина од уста ти тече!– рече езерото.
– Грам смеа, девојко, пушти
разголи заб во бранови бели,
нек топло ветренце крај градиве струи.
– Чуму лакомии? Бакни го сонцето,
вжешти ја постелата древна!– пак рече езерото.

– Езеро мило,
моите солзи нек донесат бура
и скорнат мераци в димии, свили,
нек стават мевлем на студени гради!
Јас спијам гола, а бура силно езди
ко снежна толпа на ветровите!

– Не!
Имаш срце девојко стар гранит што буди,
врела крв соновина нуди!–
рече езерото.
– Не, Часовник од вода календар е времето,
ненаситка, од недра нек протече сок
на летната жега – рече девојката.

Езеро.
На палубата од езерото
водата се смее.
Белутрак блеска,
– Медовина од уста ти тече – пак рече езерото.