навличам скафандър
за чувства дълбоки
не ще да отроня
от лука сълза
нарязвам на дребно
в буркани високи
презрелите страсти
от знойни летà
във зимните мъки
на тъмните нощи
в мазето ще слизам
през час и през два
със спомен ще топля
светите си мощи
бурканче отворил
със летна негà