автор: hristam

Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал
в старомодния ритъм на страстно познато танго,
без дори да разбира дали е докрай оцелял
някой главен герой, победил обичайното зло.

Този филм не държи да остави красив послевкус,
да посее сълзливи въздишки и сладки надежди.
Той се втурва спонтанно към своя внезапен ракурс,
отвъд който не смята, че има кого да поглежда.

Този филм е привикнал да бъде с неясно начало
и да ниже по равно горчиви и сладостни кадри.
И когато се плисне съвсем безпощадно финалът,
в своя край неочакван очаквано да се удави.