Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 439
ХуЛитери: 3
Всичко: 442

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Heel
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСилата на майчината любов
раздел: Произведения за деца
автор: stanina

Такова си тръгна откакто се излюпи: хилаво и апатично. Щом майката или бащата се доближеха до гнездото, братчетата му го избутваха и дори стъпваха върху него, за да поемат с широко отворените си човчици храната.
Я успееше нещо да лапне, я не. После си намери местенце в единия край на гнездото и докато другите мъници цвърчаха и обхождаха с неспокойни очи простора и чакаха храница от мама и тате, лежеше кротко и мирно.
Мама усети, че нещо не е наред и винаги гледаше преди другите да са изпразнили човката ѝ да успее да му подаде нещичко.
Един ден тате птичко ги избута от гнездото: урокът на живота - да ги подготвят за дългото пътуване на юг. Тупнаха изненадани на земята, отръскаха главици и инстинктивно започнаха да подскачат и разперват крила, да подхвърчат и подбутвани от мама и тате да се приберат обратно в гнездото, Урокът се повтори и следващите няколко дни, докато се научиха сами да се прибират в гнездото и още докато падаха от него да разперват крила и да не тупват като зрели круши.
Само Мъничка изоставаше - подскачаше, переше крилца, но не успяваше да стигне сама гнездото. Тате я гледаше строго и осъдително, не я виждаше как ще отлети с тях. Но мама упорито грижливо я сгушваше под крилото си и връщаше обратно.
Дойде денят. Всички птици бяха се скупчили на няколко околни стрехи и покриви и само чакаха знак от Водителя, за да тръгнат по дългия си неизменен път.
В гнездата оставаха само болните и немощни стари птици.
Изведнъж небето притъмня - ятото засенчи слънцето. То се изви в дъга докато се наместят всички и се присъедини някоя закъсняла птичка, и бавно потегли.
С последните изостана мама: на гърба си понесе Мъничка, сърце не ѝ даде да я остави в гнездото.
Първите няколко дни преход бяха леки: ятото не бързаше, циганското лято беше благосклонно и времето и вятърът помагаха на ятото да набере аванс. Когато спираха за нощувка или почивка, мама птица гледаше винаги да нахрани Мъничка, и чак след това намираше и за себе си. Вечер я сгушваше под крилото си и заспиваха като една.
Една сутрин, когато ятото се прегрупираше за пътя си към слънцето, мама птица отново изчака Мъничка да се качи на гърба ѝ. След малко ятото се вдигна и бавно полетя. Изведнъж на мама ѝ олекна на гърба, и тя видя до себе си, редом с нея, да лети и Мъничка. Тате птичко и братята ѝ долетяха и ги обкръжиха. Цялото семейство полетя заедно, в средата мама птица и Мъничка: то ги пазеше от вятъра и подкрепяше.
Слънцето се издигаше и ги зовеше към топлите страни, а едно гнездо остана празно да ги чака пролетта да се завърнат.

25 09 2020


Публикувано от Administrator на 25.09.2020 @ 16:09:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   stanina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 16:27:46 часа

добави твой текст
"Силата на майчината любов" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Силата на майчината любов
от mariq-desislava на 25.09.2020 @ 20:27:17
(Профил | Изпрати бележка)
Това е класически житейски урок - колко е важно някой да вярва в теб и да те подкрепя, независимо от всичко.{}


RE: Силата на майчината любов
от stanina на 26.09.2020 @ 09:45:49
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря!

]