автор: poligraf

Преди до дъното да се изчерпя
за кого ли редове не писах,
олтарът свой си има всеки с черква,
в скута майчин всеки е орисан.

Жъвотът е сетивност многолика,
бъдеще във девствена утроба,
вкусът му всеки, който го опита -
с дъх на майка свидна е до гроба.

За нея златни в листа са словата,
вплитам ги в синовна огърлица,
за тебе пиша, мамо, с обич свята,
както се пише за майка светица.

Високото в живота, ти, показа,
себе си да съм без поза всяка,
крила ми даде, майко, ти, на Аза,
орел да бъда в стръмната пътека.

Загърбила горнилото житейско
надявам се добре си, мила мамо,
изгуби тате, знам, не ти е лесно,
отвъд, далеч е бащиното рамо.

Но, ти, си силна, знай, не си самичка,
вселена си във мен със сто слънца,
гнездото скъпо е за всяка птичка,
мойто е гнездото на орлица.