автор: Samanda

След трясъка на земетръсите житейски,
след заглъхналите стенания на душата,
в тихо съзерцание си спомняме кои сме
и своя пътечка сред чуждите намираме.

Безкраен кръговрат и устрем е животът.
Летене стремглаво, копнеж по висините.
Навярно и в сините дълбини е плуване,
страстен танц, марш с чинно козируване.

Казват, имало хора, дето все се влачели,
а други пък да пълзят и хвърчат можели.
Дали хвърченето е и летене? Май – не!
За полет са нужни вярна посока и яки криле.

От кои съм аз? От ципестите или от пернатите?
Обичам и по пътечка крива своя вървя смирено.
Щом боли, значи растат крилете на мечтите ми
и по пътища неземни в свят бленуван отнасят ме.

Samanda