автор: lirik1

И си мисля за Сократ и завещанието му..."Никому нищо не дължа, освен един петел за Асклепий.” Да подиграваш боговете, да подриваш устоите на родния си град - полис АфИна, и да предпочетеш и изпиеш чашата с отрова, вместо да послушаш влиятелните си приятели и да избягаш, сиреч да спасиш животеца си...
И преди смъртта да дариш тялото си на пръстения под, а душата си на ПлАтон, божествената си душа, за да бъде Тя отдадена вечно на Пир и Диалози...

И затварям очи

...и се пренасям в ателието на Рембранд, пия вино с него и Саския, децата тичат наоколо ни, а аз зная че дължа 300 гулдена на баща й, моят тъст, защото сега аз съм Рембранд, а той е в отражението ми...
...и заслушан в Керубини медитирам с музиката му...когато написах "Les Deux journeex", аз още не знаех силата на Пренасянето, Животът на Сънищата и
Отражението в Огледалото ме събудиха...
О да, аз видях себе си, медитираше Той, а ние бяхме сенките...
И Ученикът победи "Смъртта чрез Смърт", надниквайки в Света на Идеите и Волята като Представа.
И Идеалното отмести Реалното, което априори е измамно за сетивата ни, в един апотеоз на Безсмъртие за Извисената Душа и Наказание за Тленното Тяло.

Дионисий, приятелю, от пясъчно самотните ни години, нареди сега да донесат Амфората на Времето и да отпием Истина от Виното, и Вино от Истината.

Ние, Сенките от Пещерата...

________________________________
* ейдос - (от древногръцки) - идея, нещо което е в потенция да се случи.

Никола Анков,
от брега...