автор: razkrivashtiq

Сълзите ти явно от мен са били,
нямах представа колко те боли,
дали Бог ще ме пощади днес, дали.

Единствена си но не го оцених,
с другите защо ли аз те сравних,
с това сравняване престъпно сгреших.

Самотата ти явно донесох аз,
студен е бил моят тъй огнен глас,
за мен беше огнен в огнения час.

Въздъхвах защото аз не те ценях,
въздъхвах защото много ленив бях,
щастието си как не проумях.

Те преминават безшумно край мен,
те преминават бездушно край мен,
безмълвни остават в пролетния ден.

Отиде си ти в онзи тъй слънчев ден,
дъждовни минават, наказа в миг мен,
сега плача тъй като бил съм студен.

Нека ридая, заслужил съм си,
как искам усмивката ти да блести,
колко преминават, една беше ти.

23.09.20