автор: angar

Тази сутрин като станах,
седнах стих да си напиша.
Да е дълъг, да е гладък,
като залък да е сладък
и на пролет да мирише.

Седнах, пиша, не преставам,
даже без обяд оставам,
и стихът се удължава,
удължава, удължава,
дълъг, тънък - ще се скърши,
а пък все не ще да свърши.

Но така се получава,
кога авторът не знае
какво има да ни каже,
та стиха си да завърши.

А съм атеист - не мога
на помощ да извикам Бога.