автор: liulina

Само тя знаеше пътя на своето проклятие, проклятието, с което всеки сам се беше орисал. Животът е избор, това беше научила дори козата умряла от студ мислеща, че „има студ „,вместо, че „няма топло“ . Сега трябваше да си избере име, име, с което на излезе на сцената така, че да я видят да не е off road, както е модерно да се казва.
- Моника, ако не спреш котлона, кафеварката ще гръмне.
- Това е, ще ми викаш Моник, чуваш ли ме Зизу?
- Защо Моник? – Зизу виждаше, че приятелката и е намислила нещо, но не знаеше какво точно се случва в главата и. От както бяха заедно на онзи рожден ден на един състудент Моника не беше същата.
- Зизу, хрумнало ми е нещо и трябва да променя кармата си, трябва, спешно е и е наложително да не живеем така.
- Какво имаш пред вид под така? В общежитието със състудентите, това, че изкарваме някой и друг лев като сервитьорки или това, че е забранено да водим момчета в стаята?
- Всичко това, което изреди, плюс още и някои други неща, които разбрах за живота и света Зизу.
Моника звучеше тайнствено и някак съдбовно, сякаш се опитваше да разчупи клишето на профанното им настояще. Зизу не я пита нищо повече, наля кафе и запали цигара. Този си навик не можа да изкорени още от десети клас. Моник отвори крилото на гардероба си, където се мъдреха два панталона, две ризи и две рокли и малко бельо, зимно и пролетно яке, и толкова. Извади ги и ги заоглежда.
- Скука и провинциално, грозно и евтино. Зизу, трябва ни истинска промяна, която да отговоря на кодово име Моник.
- Ти май нещо си се повредила? Какво имаш пред вид Моника, ще споделиш ли идеята си и с мен за да съм наясно с това „Кодово име Моник“?
- Зизу ще ти разкажа. На рожденият ден на Стоян разговарях с Петър Михайлов, помниш ли го?
- Да, на когото баща му притежава голям бизнес в страната и чужбина, нали?
- Да, точно с него. Разговаряхме си за лекциите по история на изкуството, за философия, за политика и изведнъж той се приближи и зашепна в ухото ми. Каза ми, че аз нямам шанс с тази непрактична специалност, която съм си избрала освен ако не спечеля шестица от тотото или не стана проститутка. Той щял да ми съдейства за второто.
- Ти какво направи Моника?
- Аз му зашлевих шамар и той ми се изсмя и каза, че така най-много да ям повече пердах и накрая пак да стана любовница на някой чичо, нарече ме мърша и непрокопсаница и да съм се погледнела в огледалото с евтините си парцалки и провинциалното си поведение. Още други неща, които не можех да преглътна и спрях да слушам.
- Този…, очаквах повече култура от него. Моника, това ми звучи като булеварден роман или по-скоро като вулгарен такъв. Не му отива да говори така. Никой не се е родил … Чакай малко ти на това ли се върза и за това ли си такава с „кодово име Моник“?
- Да, за това и още нещо, което чух в друг разговор на рождения ден. Чух, че всички хора се издигат в дадена гилдия, на прависти, художници, артисти и тнт само с рамото на роднински връзки или ако преспят с някой, който е склонен да ги подкрепи.
- Ей, Моника, научила си нещо, което аз вече знам, но искам да знаеш друго… - Зизу обмисли отговора си преди да и каже квинтесенцията на мисълта си. – Моника, чуй ме сега ти, ама добре ме чуй! Пътищата, за които говориш са по-лесни, но крият рискове и не водят до вътрешно удовлетворение. Всички тези неща водят до поквара, която променя полюса на същността ти. Ние сме бедни и може да не забогатеем, може цял живот да крепим службица или изобщо да не работим по специалността си. Важното е да вярваме в нещо истинско и възможно, като честни мислещи хора. Зарежи „Кодово име Моник“, или го обмисли така, че да запазиш същността си, моля те!
- М да, освен, че ще я запазя Зизу, мисля да я изразя, но още не съм направила цялостен план. Готова ли съм ще те въведа и теб, стига да искаш. Довери ми се!
- Добре, за съм само ако не са глупости, знаеш ме каква съм Моника…
Двете приятелки се прегърнаха и тихомълком се подготвиха да тръгват за лекции.
(следва...)