автор: poligraf

Напука се на лустрото кората
във този омагьосан кръговрат,
по заровете кръгли на живота,
на минуса и плюса в този свят.

Каква алюзия неповторима
за чип във биомаса непознат,
в контрола на бездушен алгоритъм,
под булото на дявола рогат!

Не ми се диша в тази бъркотия,
с импулсите на ента честота,
далеч от тях с павурчето ракия
ще се почерпя с моята мечта,

сред птичи зов раздиращ тишината,
волен - под гнездо на славей, при́вечер,
там, на чемшира див със аромата
най-сладък ми е хлябa, онзи - чер,

че вързано е времето на възел,
все още тука дивото зове
и блика живинка от всеки ъгъл
в меандрите на моето сърце.