автор: Gabriel

момичето опитомило слънцето
всяка сутрин го събужда
светлината пие капучино от очите ѝ
протяга се след сънена прозявка
и бледосините клепачи на небето се открехват плавно
погалени от миглите на Златната

дъхът от устните ѝ по лъчите
пътува, препуска през ефира
за да събуди нейното момче
с целувка
очите му стават черно кафе
готови да я вдишат
чак до кръвните телца на измечтаното
което жаждата не знае как да пресуши