автор: helterskelter

Обичаше да лови риба. Нощем. Имаше една стара и изкърпена лодка на повече години дори и от него самия. Но гордо носеше номер име: 394556 Созопол "Русокоска".
Тази русокоска беше бившата му съпруга. Любов разбира се. Всички мъже се женят по любов, докато за жените не беше още доказано. Двете деца ги направиха щастливи. Но както приказките си имат край - любовта един ден си тръгна. Русокоска замина в чужбина, защото се влюби в един филмов продуцент. Децата останаха грижа на рибаря. Някак си успя да се справи - естествено, тежестта понесе сестра му.

Споменатата нощ беше тиха и лунна. Рибарят приготви мрежите и навлезе дълбоко в любимото си море. Само то му остана вярно. Слънцето изгряваше по познатия и неповторим начин. Това трябваше да се види - но само рибарите знаеха каква магия имат изгревите, видяни от лодка сред морето. Луната хвърляше петната си по кротката водна повърхност и отблясъците бяха като живи. Неизменната цигара падна от устните му, когато нещо едро се заплете в мрежата му. Леко, леко и пак леко започна да издърпва - точно както трябваше в такива случаи... :

- Аз, аз се обърках - (дочу глас) не трябваше да идвам дотук - обърках се, моля те пусни ме!

- Какво си ти? (попита рибаря)

Русалка - не виждаш ли?

- Ами ако си сън? Никога не съм виждал това, което пише в приказките...

- Виж ме - жива съм, но пленена. Помогни ми, моля те, ще ти се отблагодаря.

Разбира се рибаря имаше сърце. Както и всички истински рибари. И освободи красивото създание, А то му се отблагодари с най-силното човешко чувство. Оттогава всички говореха за тази странна любов движеща се между сушата и водата. Даже русокоската подочу нещо в чужбината и предложи на продуцента си да направят филм по тази история (Колко практично.)