автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от сръбски)

Перачки има върху платната на Саве Стойков
С песента „Саво, водо, ей платна...
шестинки* и търновчанки* са прали в потоците
Има перачки и върху платната на Реноар и Кристине Делфос от Париж.
Срещат се рибари на португалски мрежи
и перачки от Бембаши.
Перат се дрехи върху платната на Гоген в Понт–Авеню.
Мъже перачи е имало и в Охридско.
Пере Зубоц* в нечии очи бели платната на Биляна.
На реките, през вековете, в семейството на своите бащи, дъщерите
на перачките са свикнали на живот между миналото и бъдещето.
Горещите си тела и ненаситните си погледи перат до бяло.
Големи, сладки и малки– телата им отговарят напълно на всички изисквания.
Перачките на Катерина Хенц са в галерията на Мона Лиза.
Прародителката на първата зора и жената с кралски нрави
във времената на мъртвите стражи къпе децата, съпрузите,
проститутките, безименние герои и неизвестните страхливци.
С голи ръце енергично се търка със сапун,
гребе студена струя
и във въздуха изплаква мокрите си бедра.
Под краката ú се люлеят зелените завеси от ароматизирани треви.
Тялото ú е един меч и първата светлина на челото ú свети.
Клоните на изгряващото слънце скърцат странно
и се чува само триенето на дрехите във водата
по-чисто от всяка мечта и кръв.


*шестинки и *търновчанки – жени перачки, които са живеели около Загреб и в Търново, Хърватия

*Пере Зубоц – поет, роден в Невесине, Босна и Херцеговина.
 

ПРАЉЕ

Аутор: Љиљана Фиjaт, Република Србија

Праље на платнима Саве Стојкова.
И са песмом „Саво, водо, еј лане...“.
Шестинске, трнавечке перачице у потоку.
Реноарове и Кристине Делфос. Париске.
Причињавајући се рибарима у мрежама
португалске и праље на Бембаши.
Које испирате рубље на Понт-Авену, Гогенове.
Мушке праље (добивалахс). Охридске.
Пере Зупца, која сукно бели у нечијим очима, Биљана.
Навикле на живот између прошлости и будућности.
У породици очева. На рекама, кроз векове, ћерке праља.
Врелих тела и незаситих погледа, праље у белом.
Велике и слатке мале, које допуштате телу све прохтеве.
Перачице Катарине Хенц у галерији Мона Лиза.
Прамајке прве зоре и човечице са краљевским манирима.
Чије је време на мртвој стражи. Које перете деци, мужу,
проститутки, незнаном јунаку или безименој кукавици.
Голих руку жустро гребете и спирате сапуницу
хладним пљусковитим млазом.
Испирате ваздухом своје мокре бутине.
Под чијим се ногама љуљају зелене завесе миришљаве траве.
Чије је тело мач један и којима је светлост на челу, што прљи.
Удно којих на огрејалом сунцу гранчице шкрипе
и чује се само трљање рубља у води,
чистије од сваког сна и крви.