автор: Irina_kis

През отворения прозорец на къщата ти
съседите чуха как влизам.
Чуха стъпките ми, превъртането на ключ
и на гардении мириса.

Чуха как захвърлям сандалите си
към най близкия ъгъл,
а ти (без да мръднеш от мястото си),
да казваш колко съм хубава.

После звук от наливане в чаша
и въпрос върху устните ти.
Падналата от рамото ми презрамка
и усмивката ми на блудница.

Твоето дръпване от цигарата,
моето тихо въздъхване.
И разбраха, че вечерта е наша,
и ще има много за слушане.

Твоето първо проникване,
първият ни оргазъм.
Сомнамбулите чуха и втория,
а след третия се отказаха.

И как стаяваш дъх,
за да не ме събудиш.
Как крещя в ръцете ти,
но не защото са груби.

Продължиха да слушат дните ни
и как заспивам на коленете ти.
Чуха и онова гладно коте,
което прибрах от контейнера.

И смеха ни, моят и твоят-
този коктейл от ноти.
И проумяха, че смисълът
е в отворените прозорци.

А после чуха, разбира се
и едно неловко мълчание.
Строшена чаша на пода,
(втълпиха си, че е по невнимание).

Чуха как търся обувките си.
Теб, по средата на стаята.
Дали каза колко съм хубава
(за това можеха да гадаят).

И пак превъртане на ключ,
но този път наобратно.
И котето, което усещаше,
че в къщата захладнява.

И...Прозорецът се затвори...
Подразбраха го от въздушната струя.
Но не като след любов,
а като преди боледуване.

После всички разказваха
колко често си го отварял.
Но не са чули нищо.
Явно просто си проветрявал.