автор: liulina

Вървя към теб,
следвам азимути,
„step by step“,
от моите минути.
Ти си там,
недостижимо,
далеч си знам,
но те има!
Спирам се,
облегната на рамо,
от съмнения,
от страх,
от глупост само.
Омаяна от страст,
от грях приспана,
паднала в пропаст,
от гняв,
от нечия измяна,
отчаяна,
самотна,
разпиляна.
Събирам се от дъното,
частица по частица
и пак нагоре гледам,
да намеря, знак за теб,
дори искрица.
В мрак обгърната и застояла,
раздвижвам се и тръгвам сляпо,
причаква ме от минало потеря,
но аз вървя,
по стръмно се катеря
и всяка рана с вярата си в тебе меря…
До сетен дъх,
ще следвам азимути,
на всеки връх,
представата ще губя,
а после пак ще си намирам пътя,
със стремеж да те достигам,
с ума си,
с духа си
и със сърцето,
мечтано съвършенство,
с път заветен!
07.09.2020г
гр. София