автор: lirik1

Гетсиманската градина на Света,
копие почти на Рая, развъждаше змии.
Въздухът се разреди от Пиета
Предателство и Страсти.
Юда търсеше дървото и въжето,
с което да обеси съвестта си.
(разбрал, че е статист в сценария на Бог)
Валеше в миражите си пясъчни дъжда.
И невидимо трептене в уханието на ръжта
(флуиди на незнайното прозрение)
основателно събуди подозрения.
Пилат Понтийски изми ръцете си с вода.
Гъбата с оцет беше факт и облекчение.
Кръстьт и Пътят към Голгота
следствие от срамен акт
на едно падение
посред Гетсиманската Градина
---
И пещерата не Му стана дом.
---
Защото Той бе избраният!
(в сценария на Бог, нали ви казах)
И се въртеше плоската Земя с Луната кръгла
(лицето на Татяна в очите на Онегин)
на безсрамно бързи обороти.
Поспри Земя и казах аз. Поспри за миг поне.
Защото идваше, уви, Началото на Края на безкрая...
А Петър редеше пасианса си пред Портите на Рая.
Загубил беше ключовете...

От брега...