Някога живял един художник
и неговата цел била да създава
красота.
Неженен,сиромах,самотник бил
той.
Но хората го обявили за
безбожик,
подтикнати навярно от злобата и
завистта.
От мъката си вдъхновен,рисувал
все на светлина от свещи, че тишина,мечти и сладък
непокой
го будели безсрамно нощем.
Завиждали му всички,без да
предполагат дори,
че сами съдба безлична са
избрали.
Преди да се родят,Бог им дал път
да изберат,но,уви,
заслепени от алчност,път с
безброй блага си те начертали.
На художникът всички
завиждали,от завист горели,
но нявга неговата участ да
изберат не посмели.