автор: lirik1

Неистово е искал да избяга от паднала
в нозете му жена и с пръстите
на зли безсъници рисувал
в пустинята на сенките
измъчвани до смърт съсухрени светици

Отмествал тъмнина Разширявал и зеници
Разкъсвал зли сплетени езици
увили и изпили влагата
в очите им от сласт
И с подлудяващ ритъм сривал световете

Пастелно е рисувал и дъга дори в дъгата
и висящите градини със цветя
В иконите преливал е
нирвани
и пулсирал във кръвта на пъпната им връв

В играта на змията с аналога край дървото
изкривено от греха им първороден
пожелавал непосилна свобода
Уви уви
Ябълката е била една И само две съдбите

От брега...