автор: stanina

С целувката на зрялата любов,
обгрижва есента земята.
Тежат листата, пороища
и жеги надживели,
и уморено капят, а тревата,
от стъпки влюбени в нощта,
привела прегорялата снага
очаква да заспи в снега.
До вчера палаво момче,
преминало през пролет,
знойно лято, сега в очите ѝ чете
неказаните думи, старо злато.
Момичето отдавна е жена,
узряла като отлежало вино,
очите същите - игриво светят
с негаснещия плам на младостта.
И двамата - ръка в ръка,
ще минат зрялата си есен
към ледената бяла зима.
Не се страхуват от студа -
с жарта на вечно влюбените
си сърца ще сгреят огъня
на негасената камина...