автор: lirik1

Завърналият се от гората наситено влажен
белия вятър на спомен невъзможен и лих
хвърли сол по брега от слонова кост
и се почувства крайно излишен

Старата топола изпращя и чукна на дърво
огледа цветята и калибрира на max
шапката на нямо самочувствие
на прима на отминал сезон

И потъна в жълто пясъчен дъжд онази нега
на нощната пеперуда не пожелала
да бъде люлка за двама са малко
трима са много изгоря яко дим

Под прожекторите на прашната аванссцена
син дим над непослушен килнат комин
Лято зима подсказват дом и огнище
намекват за мил спомен от Рим

Метонимия се скри в черно белите си искри
и напомня невидим грехът непростим е
Превъзнася очите ми чак зад баира
за светли надежди и мокри мечти

От брега...