автор: lirik1

Когато съм безпрешлена змия и свличам свойта кожа,
тогава гъвкаво и рижо запристъпвам в есента.
Минало и бъдеще ще ме докосват нежно.

Истина ще съм мечтан поет за всяка чувствена жена.
Но на онази Пепеляшка, която сама ме пожела
ще предложа само тяло, не и душата си.

Златоносни пясъците на шагрена влажен във нощта,
ще запресяват Ерос във поезия. О да, и Танатос
ще се скрие вдън земя, нали ще е излишен.

В смарагдената ниша на страстта само две тела ще
слеят соковете си. И само две души ще въплътят
Идея! И триизмерен светът ще стане пепел.

Стрелците, вторите, ще сме в четвъртото измерение.
Или... из двуфазието на съня, в който и сега живеем.

От брега...